Новата дизайнерска кожа на Париж

От векове Париж се преоткрива като център на съвременното изкуство. Градът е културен еталон в целия свят и от всеки възможен ъгъл: музика, танц, литература, антиквариат и всяко мислимо творческо поле.

В света на дизайна отдавна изследвам и преживявам прехода от XX към XXI век. Докато централната роля на Милано е безспорна, а Брюксел, Лондон и Копенхаген ясно се утвърдиха като дизайнерски градове, френската столица уверено заявява своето място. Това личи от появата на така наречения „Collectible Design“ на панаира Art Paris в Гран Пале, от успеха на лондонския PAD в градината Тюйлери и от неотдавнашния възход на Matter and Shape.

Най-вече обаче този обрат бе очертан през последните години от Paris Design Week, организиран винаги под егидата на Maison & Objet — панаир с тридесетгодишна история.

     „В Maison & Objet замислихме и стартирахме Paris Design Week като естествено продължение на панаира. Това е диалог между дизайна, занаята и архитектурата, от една страна, и наследството и града, от друга“,

    подчертава Paula Baulde, маркетинг директор на Maison & Objet – Paris Design Week.

В последните издания на PDW видях как се заражда нов модернизъм, съсредоточен върху природните форми и връзката им със сетивата. Движение, което търси да събуди сетивата в нова епоха на човешка близост.

Тази парижка метаморфоза не е случайна: тя отговаря на глобалната нужда от повторна връзка с осезаемото. Така Париж се утвърждава като епицентър на осъзнатия и устойчив лукс, където творците съчетават историческия занаят с авангардна и новаторска визия.

             Моето пътуване към сърцето на Париж през дизайна и архитектурата

Обхождам три исторически места, които благодарение на съвременния дизайн успях да видя в нова светлина. Тук архитектурата, дизайнът и наследството се преплитат и се съживяват от инсталации, които ни канят да взаимодействаме с пространствата и ги изпълват с нова символика.

                                                       Триумфалната арка

Jérémy Pradier-Jeauneau, куратор на дизайн и архитектура, създаде потапящо преживяване в Триумфалната арка, обхващащо както интериора, така и терасата на този прочут паметник и национален символ. Centre des Monuments Nationaux заложи на самобитния поглед на куратора за инсталацията и изложбата „La Tempête“: интерактивна творческа буря, която разчита сградата по съвременен начин и превръща историческите ѝ пространства в интроспективна вселена. Преживяването преплита абстрактни скулптури, инсталации, звукови пейзажи и аромати в материален диалог между стъкло, керамика и текстил, като всяко произведение е създадено в сътрудничество с изключителни занаятчии и дизайнери.

Бастилията
„La Re-prise de la Bastille“ е заглавието на инсталацията, създадена от архитектите и дизайнери Claire Renard и Jean-Sébastien Blanc от Studio 5.5. Тази монументална инсталация обгражда колоната със 196 знамена, изработени от дрехи втора употреба. Тя носи послание за ангажираност към устойчивостта чрез рециклиране и призив за мултикултурност и обществено съгласие. Claire Renard и Jean-Sébastien Blanc имат дълъг опит в преосмислянето на съвременния дизайн и отстояват манифест, съсредоточен върху колективните проектни процеси и посланията за обществен напредък.
  Къща музей „Виктор Юго“
Имах възможност да разговарям с интериорния дизайнер и керамик Lucas Huillet и с историка на парфюма и артистичен директор Alexandre Helwani, които представиха Anankè — потапяща обонятелна инсталация във вътрешния двор на Maison de Victor Hugo на площад Вогезите.
Монументален менхир беше фокусът на инсталацията. Дизайнерите го превърнаха във величествена кадилница, от която се издигаше дим, ухаещ на аромат, пресъздаден по модела на неолитния тамян. „Вдъхновен от прочутото произведение Парижката Света Богородица, проектът изследва връзката между архитектура, писане и памет чрез скулптурни творби и аромати, създадени в сътрудничество с парфюмериста Nathalie Lorson“, обяснява Huillet.
 

 

 

                                                  Нови творчески хоризонти

Продължавам интензивната си разходка из новия дизайн на Париж, чертаейки карта на нови творчески погледи и пътища. Отвъд историческите места, отворени специално за PDW, и сред стотиците изложби и представяния в галерии, музеи, фондации и шоуруми, специално внимание заслужава колосалната флорална инсталация — съставена от легла и други мебели — разположена в Гран Пале и създадена от студио Uchronia. В Hôtel de Rohan Pierre Renart е поставил скулптурна дървена пейка на външната фасада. А в Hôtel de Sully мебелите на ирландския дизайнер Joseph Walsh ни позволяват да прокараме обща нишка между трите: органични, плавни форми, които се свързват пряко с природата в нов модернизъм и творчески хуманизъм.

Изводът ми е ясен: Париж наистина се отваря към преживяването на обитаваното пространство като емоционално убежище и утвърждава мястото си не само като витрина на бъдещите тенденции, но и като градска същност, която определя нов творчески хуманизъм и по-широки хоризонти.